Вечер е...

Вечер е .....

Светлана Петкова- (писано в 11 кл. )

ПМГ” Акад. Никола Обрешков”

Вечер е, тъмно е . Сам си под нощното небе. До теб стои една бутилка газ и един странен за обществото уред. В джоба си ти имаш кибрит с три клечки. Наранен си, мечтаеш за утеха и подкрепа. Сам си, това е всичко, което е с теб. А някога казваше: „ Аз никога няма да направя това!”. И ето, ти си един от тях. За обществото пироман.

          Първата кибритена клечка запали, но тя се забрави и те измами. Посягаш към втората с надежда да се запали. Искрата пламва и точно когато се разгоря, тя не успя да се запали. Последен опит! Притеснен си, но ето че някакси лъчът светлина се разпали. Две вериги, на края, на които висят две кевларени юмручета. Те парят и разпалват огнена виелица с висока скорост.

          Ти си щастлив, мислиш си: „Чудесата се случвали!”. Топлият полъх на огъня ти напомня за триминутното вълшебство. Започваш да се хипнотизираш и рисуваш. Усещаш всеки лъч, всяка черта, всеки кръг, направени от теб. Държиш в ръцете си едно от най-опасните за живота ти неща, но не. Ти си силен, смел и решен, с воля и мечта към тази красота. Чуваш песента на огъня, който започва да те омайва. Уникално е, нали ? Харесва ти. Тръпката и адреналинът се повишават с всеки близък допир, с близостта между теб и огъня. Усещаш го твърде близо до тялото си, виждаш го на няколко милиметра от лицето си и ти трептиш от тази игра.

И ти рисуваш, рисуваш и пак рисуваш.

           Времето ти тече, но ти не го осъзнаваш, защото твоето сърце е там, в огъня при твоята мечта. Усещаш чистотата и свежестта на твоята душа, която е пречистена от болката и злобата, образувани от хората. Ти си вече друг.

          Огънят намалява и времето се скъсява. Ти не го оставяш и продължаваш да танцуваш в ритъма на хармонията.

Остават броени секунди до края на магията. Огънят, потънал в някаква стихия, предава се и те напуска. Едната огнена верижка угасва и ти запалваш я с надежда за още няколко секунди транс. Последни жалки опити и кратки спомени от вълшебството омайно.

          Край !.... До тук е твоят рай.

 Вечер е, тъмно е. Сам си и около теб стоят: празна кибритена кутийка, празна бутилка от газ и все още парещи верижки с кевларени юмручета. Светлината си отиде и ти си пак в реалността, но ти си друг. Нов, свеж и готов за борба.