Кабинет 21 етаж 3
Светлана Петкова
На третия етаж в болнично заведение опашки отново се редят пред кабинетите. Всеки човек чака за внимание от лекаря специалист. Така и тези трима непознати, идващи от друг свят за нормалните чакащи на опашките- непознат.
Още от пръв поглед се набива един от тримата, който с лидерски маниери впечатлява всички присъстващи. Облечен в кожено черно яке, светлокафяв панталон с мръсни засъхнали кални петна по краищата му и черни лачени обуща в прашен вид. В лице не е голям красавец, но щом жена до него има значи не е и грозен. Косата му черна в тон с якето и обувките, кожата му тъмна, а очите му..ха, каква изненада- черни като хлебарки. На дясното си ухо той има сребърна обица, която показва стил и класа. По лицето си има набола брада, а усмивката разкрива два прави зъба отпред.
Жена му, както вече я споменах е от висшето общество. С прибрана коса на кок, с дълго до нозете естествено лисичо палто. Изпод него се показа сив анцунг и черни официални обувки. Тя, с поглед замечтан, наивен, искрен и доверчив гледа съпруга си.
Третото лице е младото момче, вероятно на възраст 20 и няколко години. С жъленикавобял пуловер, стилни дънки и бели маратонки, на които има цифрата „1”.
Лидерът на групата раздава команди на висок глас, които трябва да се изпълват от останалите. Това привлече много от погледите на присъстващите на етажа. Мъжът звъня на различни хора и вика на воля, като забелязва вниманието, оказано му от хората. Еднъче, той не е лош човек, просто иска да впечатлява.
Младото момче, вероятно синът му, го слушаше с възхищение и почит, наблюдавайки всяка негова стъпка, жест и маниер. Съпругата ходи по кабинети, за да намери лесния вариант да свърши работата. След не повече от 10 мин. тя се появи с нов лист в ръка. Застана до мен и най-скромно ме пререди. Погледнах я сковано и видях, че под оскубаното лисичо палто се показа голям стомах, носещ нов живот.
След погледа ми, тя ме заговори:
- Момиче, ти за тука ли чакаш ? – очевадно беше щом стоях пред вратата, но й отговорих.
Мъжът й на ръст 165 застана пред жена си, която е една глава над него и започна да раздава команди, а милата женица с радостни очи, разказва за новото им бебенце кога ще се роди. Съпругът й тъй тъпо я гледа, че човек, който е гледал „Семейство Симпсън” ще си помисли, че маймуна с чинели му се е явила, както при Хоумър Симпсън.
Докторката все още я няма, а те само за един подпис чакат. От учтивост пренаредиха опашката наново като най- скромно се наредиха отпред. И да, в малките градчета като този има големи опашки като в софийските магистрали.
Правостоящите болнави хора наблюдават младото семейство с интерес. Подхилващи, ужасени, отвратени, спокойни и погнусени лица се виждат. Сблъсъкът на справедливостта срещу хитростта. Настървени като хиени, чакащи за малка хапка месо, спорят помежду си.
Докторката все още я няма... идват още пациенти. Мина половин час, мина час всички пак на третия етаж пред кабинет 21.
Незнайно защо, но на всеки етаж във всеки коридор има по един жълт манекен с табела отстрани „ Не е задължително да си в жълто, за да си с ХИВ”. Съпругът на бъдещата майка нервно крачеше напред- назад, а от него се носеше странна миризма, караща хората да запушват носа. Така и този жълт манекен застана пред погледа му. Мъжът се доближи до него с поглед на „Аз съм мъж вее, а, а, прайш ли ми се??”. Манекенът, по-висок от него не отстъпи. Стоеше с високо вдигната глава. Може би странни мисли го обзеха и в крайна сметка мъжът пречупи достойнството си и отмина манекена като продължи да недоволства на висок глас.
Сериозни разговори проведе с личности от махалата, като герой разтропа болничната клиника.
Младото момче все още го гледа с възхищение и подчинение. Мургавото му лице вече се мести като на турнир по тенис на маса.
Мина още един час...
Семейството едва стои в коридора. Всички се молят за бременната жена да не изяде някой пердах от „царя” на етажа, защото той изразява вече гнева си на любимата.
На вратата на кабинет 21 има разписание с работно време и телефон за спешни случаи. Така мъжът с черно яке започна да изчислява закъснението на докторката. Смята милия на пръсти, брои и връща се отново, а младият му син седи и се възхищава. С много мъки той успя и гордо каза: „ Аз правилно го сметнах!”
След още половин час докторката пристигна. Бременната дама скромно бутна всички от опашката с голямото си стомахче и влезе в кабинет 21.
Възмущението на народа отдавна отмина. Всички са съпричастни и с удоволствие пуснаха жената да влезе първа.
Младото семейство успя с хитрост да победи, чакащите от сутринта болни хора.
Мило правителство, давай повече права на тези беззащитни, крехки и мили хорица. Те са жертви на неправдата. Увеличете още данъците, за да могат да живеят по-прилично.
Мили мамо и тате, плащайте повече данъци, че да раждат приятелите от махалата. Те имат напредък! Смятат, говорят на два езика, включително и български, деца правят, поколение оставят.