Крушката !

Чуваш любимата песен и хващаш поя, закачен на палката за барабани, подарък от един барабанист. Започваш да въртиш и на яката част избухваш и засилваш поя, а той като магнит се привлича към крушката позната. „Полилеят”- някогашна красота с много висулки, превърнат в основа- останка с крушка в нея.
Върховният момент! Осветлението започва да примигва, чувстваш се като на участие, под прожекторите с озвучение...
Горката крушка виси на тънко кабелче, разбити стъкла по земята, търкалят се...
Чувство на нещо познато, което ти се е случвало вече. Тръпка на героизъм полазя те. Увереност, че ще се справиш бързо с проблема те обзема. Поглеждаш в скривалището за крушки, няма нито една..Ужас!!
Вечер е, не ти се ходи до магазина, а родителите ти пак ще ти мрънкат за поредната невинна крушка, станала жертва на любимата песен. Няма как, трябва да се действа бързо!
Навън е страшна зима, лед блести като на ледена пързалка. Нищо, ще се справиш. Отиваш до коша, за да унищожиш уликите от местопрестъплението. Бързо в магазина влизаш, купуваш една крушка и със самолетна скорост прелиташ към дома. Уеааах...Момиче, което няма страх да сменя крушки и напротив, усъвършенства се ! Ах, да можеше баща ти да го оцени...
След дълбоките мисли се озоваваш пред блока, когато най-малко очакваш се случва обрата на съдбата. Ледът показва своята зловеща сила, излъгвате и ти си върху него. Поглеждаш синята кутийка, а в нея начупени стъкла. О-о-о, Боже, пак ли ????
Ядосана се връщаш в магазина, а продавачката иронично те поглежда и ти казва:
- Пак ли крушка ще купуваш?
Засрамена стоиш пред нея и тихо отговаряш ти.
Тръгваш с крушката проклета отново към дома. Няма време!! Всички скоро ще се приберат, а ти крушка имаш да завиваш!
Стълбите нагоре качваш, а съседът ти от втория етаж те стряска и крушката във въздуха полита...Отчаяние и гняв пораждат се, а ти се молиш тя да остане здрава.
Отключваш входната врата, светваш навсякъде и с фенерче в уста върху стола над престъплението правиш майсторски неща. На вратата се звъни, майка ти ти крещи, а ти още завиваш крушката проклета. Ирония ли е това???
Като в приказките за деца, 100-ватовата крушка светна. Прибираш последните улики в раницата и посрещаш с усмивка на лице родителите си. Баща ти те пита на шега, но пак уцели в целта : „ Пак ли счупи крушката?”, а ти уверено отговаряш:
„ Ти за каква ме взема? Аз тестове решавах досега.”